Как да направим сами водопровода в имота си

 Монтаж на водопровод - това е отговорна работа, и в същото време много интересна. Разбира се, можете да се обърнете към специалисти, но може да опитате да направите нещо със собствените си ръце, което е доста по-интересно а и спестявате средства. А освен това, ще придобиете опит, който в бъдеще време ще ви е от полза. Не прибързвайте а спокойно обмисляйте всяко действие, ако нещо не разбирате можете да ни попитате на тази страница по-долу.

Но нека да се захващаме за работа.
Предлагаме ви няколко точки как да си направите водопровода:

1. Изготвяне на план и схема на водопровода: Тази стъпка е една от най-важните. Правилно направена схема ще спомогне да се избегнат грешки и възможни проблеми, също така ще позволи да се изчисли сумата и разходите за материалите. Няма нужда да се отделя за плана твърде много време и усилия - най-важното е да се вземат под внимание всички детайли, без значение как ще ги начертаете на листа хартия.

Пример: За да се направи правилна и удобна схема за вашето ВиК в банята, кухната и т.н., вземете лист хартия и молив. Решете къде ще разположите санитарните тела - мивка, душ, пералня, съдомиална и др., като се съобразите с мястото на и техните размери. Има два вида смесители за мивки - смесител за стена и смесител монтиран на шкаф. При втория случай, водопроводните изводи се монтират на 55 - 60 см от пода.

Важно! - ако например днес искате да използвате банята /кухнятя/ само с мивка, душ и тоалетна, но ако имате намерение да инсталирате в бъдеще повече удобства (например перална машина, писоар или биде), сега е момента да се погрижите за това предварително, като оставите изводи затворени с тапи. Тази стъпка ще ви спаси от нови ремонти и изменения по водопроводната мрежа в бъдеще.

Много важно! Определете пътя на тръбите за топла и студена вода, като се стараете по възможност най-малко да се пресичат.

2. Определяне на материалите.
3. Демонтаж на старата водопроводна система /ако е необходимо/. При положение че, не се демонтира старата система или се прекарва нова такава - прокопаване на каналите от където ще минава водопроводните тръби.
4. Монтаж на новите водопроводни тръби. Ако размерите на банята и финансите позволяват, тръбите могат да се полагат и на стената /ако стената ще се обковава с гипсокартон/.

Освен закупуването на подходящите водопроводни полипропиленови тръби, монтажа изисква избор на подходящи части /фитинги/ - муфи, колена, дъги 45 гр., тройници, различни преходи от ПП към резба на цолаж, кранове, водомер или подмяна на такива и др. Погледнете на плана си и изчислете какви фитинги ще ви трябват по размер и вид. В началото на вашата водопроводна система е добре да има надежден кран от реномиран производител, който да е в състояние да работи добре за по-продължителен период от време в имота ви. Не забравяйте и за водомера, който според настоящата наредба може да се ползва за период от десет години. Ако искате да спестите пари за материали, ето нашия съвет в тази връзка:
Например, можете при изготвяне на плана да разположите санитарните прибори по възможност най близко до водомерния възел или най прекият път до тях. Надяваме се че, няма да имате проблеми с изготвяне на план схемата и така пристъпваме към следващата стъпка.

Избор на материали фитинги и тръби
Полипропиленовите тръби са с размер Ф 20, 25, 32 мм и т.н., и отговарят на 1/2, 3/4, 1 цол.
За да преминете от метална тръба към ПП-нова тръба ви е необходим преход - например: 1/2 женско /т.е с вътрешна резба/ към 20 ПП, ще ви трябват и кълчища.
ПП тръби освен по размер, биват за топла и студена вода с алуминиева вложка и без вложка. Разликата между тръбите за топла и студена вода е в тяхната дебелина на стената. Стената на тръбата за топла вода е по-дебела от тази на тръбата за студена вода. Има два вида тръби с алуминиеви вложки - такива които трябва преди спойката с поялника да се почисти от алуминия, но за целта трябва да си закупите "острилка" според размера на тръбите - за втория вид тръба с алум. вложка не е необходимо почистването с острилката, тръбите се лепят направо с поялника.

Инструменти за работа с полипропиленови тръби и фитинги
За нашата работа ще е необходим поялник за полипропилен, който може да бъде закупен от железариите и ножица за рязане на ПП тръбите. Не забравяйте рулетката и поне един тръбен ключ. Професионалните инструменти са скъпи, за това ви съветваме вземете си евтин поялник и ножица, те ще ви свършат добра работа. Към поялника има и стойка на който да го поставите за да работите по безопасно.

Работа с поялник за полипропиленови тръби
ВАЖНО! При работа с поялника. Подходяща работна температура на поялника е 250 градуса. Фитинга и тръбата за залепване се държат на поялника около 10 - 12 секунди за ф 20 мм. Ако ги нагрявате повече има вероятност при залепването да се сплескат и да стеснят отвора на тръбата или съвсем да го запушат!

Източник: http://www.vikpomosht.com

Монтаж на отоплителна инсталация

 Ако притежавате малка вила, където не се предвижда постоянно местопребиваване, не е необходимо някакво по-специално отопление. Достатъчно е да си закупите една малка камина или прилична печка, те ще подгреят стаята в прохладните месеци. Но ако притежавате къща на няколко етажа или едноетажна с голяма площ, то единствения начин да ви е топло зимата е монтаж на отоплителна инсталация или както е популярно-парно.

Видове отоплителни котли

За затопляне на домовете се използват традиционните печки, водно, електрическо или въздушно отопление. За неголям по площ едноетажен дом е напълно достатъчно да си закупите хубава печка на дърва и въглища. Но често отоплявайки се по този начин, разхода на гориво е да не е никак малък, особено ако съседните помещения не се отопляват. Затоплянето на помещението става бавно, неравномерно, при загасване на печката, температурата  бързо спада. Поради тези и други причини, болшенството от частни домове имат изградено някакво локално парно. Котелът се явява най-важния елемент от такава отоплителна инсталация. 

Съществуват няколко типа котли.

  Газовите котли са популярни със своето удобство на експлоатация. За съжаление не всички градове и села са газифицирани, още повече села, заради това тази система е неприложима на всякъде.

  Нафтовите котли почти не се употребяват вече, за разлика от близкото минало, когато наред с мазутните котли, се използваха масово. Причините са разбираеми, цената на нафтата е непоносимо висока. Иначе тези котли също са достатъчно опростени в употребата си и може да се задава темпертура на топлоносителя, която котелът да поддържа. Съхранението на течното гориво също не изисква, кой знае какви предохранителни мерки. Този вид отопление е несравнимо по-чист от това с въглища и дърва, но както казахме вече, високата цена го направи практически неизползваемо.

Газовите и нафтови котли са удобни с това, че отоплителната инсталация с тях е автоматизирана и не изисква намеса на потребителя при зададена температура.

Това е тяхното главно преимущество.

Съвет! Инсталирайте котли с комбиниран източник на гориво. Такава отоплителна инсталация ще ви позволи да използвате предимствата на даден източник на топлина, а и не на последно място, да изчаквате по-добри цени на дадено гориво, използвайки другото.

  Стойността на монтажа на системата за локално парно с каквото и да е отоплително оборудване, зависи от площта на дома, от сложността на монтажните работи и самият клас и цена на избраното монтирано оборудване.

Трябва да бъдем готови за това, че системата на локално парно и горещо водоснабдяване, е една от най-скъпите инженерни  инсталации. Цените варират в зависимост от избраното оборудване, радиатори, тип тръби, котел, срокове и др.

  Най-съвършенната система за отопление се счита електрическото. Никакви неестетични котелни, никаква прах и неприятни миризми, удобство и простота на използването. Съществения недостатък е един- цената е висока.

Икономията при произвеждането на "топло", налага използването на печки и котли.

  Удобни и прости за използване са котлите на твърди горива. Те се явяват едни от най-популярните източници на топлина, притежават високо кпд и не зависят от газоснабдяването. Избора на котел зависи на първо място от типа енергоносител, от типа на системата за отопление и от вида тръби.

След като са направени разчетите, избран е котелът, може дая се пристъпи към монтажа на системата. Разбира се, ако вие притежавате навици и опит в машиностроенето, може да икономисате, изпълнявайки отоплителната инсталация със свои ръце, но по-добре е все пак да се обърнете към специалистите. Те ще направят необходимото проучване и сметки и ще монтират отоплителната система в кратки срокове и професионално. Това ще ви спести нерви и грешки при монтажа.

  Монтажа на отоплителната система може да бъде изпълнена по няколко начина.

На първо място, това зависи от материала, от който е изпълнена къщата. Дървеният  и тухлен дом имат доста различни коефициенти на топлопреминаване и това трябва да се отчете при проектирането на инсталацията. Трябва да се вземе в пред вид площта на отделните помещения, брой етажи, стаи, прозорци, височина на стените, предверия, бани и тоалетни, а и не на последно място, желаната температура от собствениците, която трябва да се поддържа.

Затворена отоплителна система

Най-разпространената отоплителна система се явява затворената водна. Като правило източник на топлина се явява котел или камина с водна риза, където се загрява топлоносителя-вода. Схемата на такъв тип отопление е доволно проста-

котел или камина с водна риза, тръбна разводка, отоплителни тела (батерии) , спирателна арматура, разширителен съд-затворен, мембранен.

При използване на такава система с принудителна циркулация на водата, температурата може да се регулира- тази ситема е много ефективна и рационална, радиаторите се загряват бързо, топлинните загуби са малко.

Спрямо гравитачното отопление, тук предимствата са очевидни.

Източник: https://sites.google.com/site/otoplenie42/home

Кухнята – какво трябва да знаем при нейния избор?

За кухнята понякога се говори като за душата на къщата. Тя е мястото, където прекарваме голяма част от времето си, където съхраняваме и приготвяме храната си и където по-най добрия начин можем да развихрим кулинарните си способности.

Често пъти изборът на мебели за кухня се оказва нелека задача. Като за начало при търсенето на кухня е най-добре да се започне от проектирането й. По този начин ще придобиете представа за бъдещата й визия, тъй като всяка кухня е уникална сама за себе си и изисква щателно обмисляне на всеки детайл преди да се пристъпи към поръчване на мебелите.

Подходът при планиране на кухнята силно зависи и от това дали ще се обзавежда ново жилище и помещението е все още празно или се модернизира вече съществуваща кухня с подмяна на всички мебели или само на част от тях. Трябва точно да се знаят конфигурацията и размерите на помещението (дължината на всяка стена, височината на тавана, размерите на издадените места и нишите, градусите на ъглите и т.н.).

Най-добрият вариант е специалист от фирмата, където ще поръчвате вашата кухня, да дойде на място и да снеме всички размери. По този начин ще се застраховате от възникването на грешки при проектирането и изпърнението на проекта.

За да може проектът  да отговаря на вашите представи и изисквани, АИКО съветва предварително да сте решили от какъв материал ще се изработва кухнята и нейните компоненти.  За тяхното производство може да се ползват три вида материали – дърво, MDF и ПДЧ, като дървото е най-скъпият и съответно най-качественият материал за изработка.

То се характеризира с висока устойчивост, универсалност и възможност за изпълнение на многообразни форми. В производството на мебели се използват главно няколко вида дървесина като дъб, орех, махагон, бреза, ясен, бук, череша. Основното преимущество на горепосочените видове дърво е здравината.

   

МДФ плоскости

 MDF (Medium Density Fiberboard) означава „Дървесно влакнести плоскости със средна плътност”. Технологията за тяхното производство е била развита в САЩ към края на 60-те години. Получава се чрез метода на сухо пресоване на  дървесни стружки при високо налягане и температура. Ето защо MDF притежава фина и хомогенна влакнеста структура.

Отличава се с гладка повърхност и висока здравина. Притежава голяма еластичност и якост на огъване, висока плътност, еднородна структура, точност на размерите и дебелините, нищожно набъбване след потапяне във вода, висока негоримост. Поради това MDF се превръща в предпочитан заместител на масивната дървесина и дори я превъзхожда, що се отнася до намаляване на операциите за обработка, тъй като е чист материал.

MDF се явява и заместител на плоскостите от дървесни частици (ПДЧ), тъй като е материал с по-високи показатели и дава възможност за нетрадиционни оформления на крайните изделия.

 

ПДЧ плоскости

 Най-масово използваният материал е ПДЧ, като най-често се използват плоскости с меламиново покритие или с естествен фурнир. Предимствата му са ниската цена и богатото разнообразие от цветове и фурнири.

Изборът на електроуреди за една кухня е много важен и труден процес. Когато планирате как да обзаведете кухнята си, трябва да направите проект и какви уреди ще са ви необходими и как да ги разположите. Необходимо е  да се прецени дали старите, но добре функциониращи уреди, ще бъдат запазени и в обновената кухня, или пък ще бъдат изцяло подменени с нови.

В този случай възниква въпросът какви електрически уреди да изберем – свободностоящи или пригодени за вграждане в кухненските мебели. Разбира се, ако бъдещата  кухня не позволява да се поставят много уреди, е по-рационално да се спрете на такива, които са за вграждане. Свободностоящата техника от своя страна притежава огромния плюс, че е по-достъпна, подвижна и автономна. Когато избирате уредите за своята кухня се съобразете с няколко важни неща:

- изберете качествени марки, които ще ви гарантират дълъг живот на елекртоуредите;

- цветът изберете според стила на кухнята - съобразете се с цвета на шкафовете, дръжките им и с цвета на стените и пода. Добре е всички уреди да са в един цвят;

- съобразете се с разположението на уредите -  помислете за това къде ще поставите фурната и котлоните.

Осигурете си място за абсорбатор над тях. Много по-удобно е да поставите уредите, предназначени за приготвянето на храната, на нивото на очите, за да се наблюдава по-лесно процесът на готвене. Когато избирате кухнята трябва да съобразите височината й с вашия ръст. Това ще ви улесни да достигате всички шкафове с възможно най-малко усилия.

Много важно е и да изберете правилния кухненски плот за вашата кухня. Сред разнообразието от плотове понякога е трудно да се ориентирате правилно и да изберете подходящия.

Най-разпространени са ламинираните ПДЧ плотове. Те са евтини и много лесни за почистване, но могат да бъдат повредени от много горещи съдове или остри предмети.  Тяхна  основна алтернатива са плотовете от технически камък. Те са здрави, дълготрайни, устойчиви на изгаряния и одрасквания. От друга страна те са по-скъпи, тежки са и се поставят по-трудно.

И все пак кухнята не е само съвкупност от мебели. Тя трябва освен да функционира максимално добре, да е и подвластна на чувства и емоции. А какви по-големи  емоции от това, всеки ден чрез успешното съчетание на красота и функционалност кухнята да отразява вашето въображение и вкус?!


Прочети още на: http://www.dnes.bg/mish-mash/2012/08/03/kuhniata-kakvo-triabva-da-znaem-pri-neiniia-izbor.165357

Гипсокартон – предимства и недостатъци

Какво представлява материалът гипсокартон? Това е материал, който се използва в строителството и представлява листи с определена ширина (от 1 до 3 м), дължина (от 2 до 8 м)и дебелина (от 8 до 24 мм), които в своята същност имат гипсово ядро, което е обвито от слой здрав картон.

Заради предимствата, които притежава, материалът гипсокартон се предпочита при строежа на жилищни помещения или търговски сгради. На първо място може да се отбележи, че той има енергоспестяващи и звукоизолиращи свойства.

Това определено е голямо предимство, тъй като при сухото строителство, при което се предпочита да се строи с гипсокартон, топлината се задържа повече в помещението, а това повишава температурата вътре с няколко градуса от обичайното.

Звукоизолиращите свойства на гипсокартона оказват своето влияние при жилищните сгради, тъй като осигурява по-голям комфорт, в следствие на по-трудното преминаване на различни звуци от съседните апартаменти.
Материалът гипсокартон също така е екологично чист продукт. Той е изработен в съответствие с необходимите стандарти и не пречи, не замърсява и не оказва вредно влияние върху околната среда.
Самият гипсокартон позволява на стените както се казва “да дишат”, което е благоприятно за тях, тъй като в този случай не задържат влага.

Негов недостатък е, че той не е желателно да се използва при строежа на влажни помещения като например банята, защото в такъв случай, при наличието на толкова много влага, той е податлив към нея.
За останалите помещения обаче, материалът гипсокартон е предпочитан от строителите заради това, че не създава дискомфорта на мокрото строителство, което прави работната площадка доста по-приятно място за работа.
Също така той има чудесни технологични свойства и е лесен за монтаж при метални врати от Metal22.com. Макар и да има още един недостатък – ниска удароустойчивост, материалът гипсокартон може да икономиса доста време, както и нерви при належащи ремонти или строежи, както за работниците, така и за възложителите на проекта от.

Източник : www.citybusinesscalendar.com/

                                               Мазилки - всичко, което Ви интересува.

Венецианска декоративна мазилка

Предимството на мазилките пред добре познатите ни бои и латекс е, че благодарение на голямото разнообразие на цветове и материали, те дават възможност за съчетаване на различни стилове в един дом и може да се експериментира както с цвета, така и с материала и с начина на обработка.

Чрез различни техники на полагане на декоративните ефекти, цветове и разнообразните материали може да се постигнат невероятни цветови ефекти, както и различни типове повърхности – от гладки като стъкло до различни релефи.

Серията продукти, с които се постига крайният ефект на венецианската мазилка обхваща три основни компонента – специализиран грунд, мазилка и финално покритие от полиращата вакса.

Трите базови компонента се предлагат в удобни опаковки, готови за употреба, а крайният резултат след полагане е уникално стенно покритие (декоративен ефект) със завладяващ мраморен вид и естетика.

Гундът е специално разработен като един от компонентите на венецианската мазилка. Нанася се по стандартния начин с мече или четка върху суха и почистена основа. Неговата консистенция позволява използването и на пистолет при нанасяне.

Декоративният ефект на мазилката се получава при нанасянето на втория продукт в серията – самата декоративна мазилка.
Първият слой се нанася равномерно по цялата повърхност с маламашка. Работата е като при обикновена шпакловка. Слоят се изравнява.
Вторият слой е този, който определя декоративното звучене на мазилката. Тук може да се развихри фантазията.Нанася се с шпакла и маламашка на мазки.Натискът при нанасянето на третия слой е по-силен. С него се изравнява основата.При това движение с натиск, повърхността се полира с ръба на маламашката.Това е завършващият изравняващ слой на венецианската мазилка. След изсъхване се получава мраморното звучене на повърхността.За още по-фино заглаждане и блясък повърхността може да се заглади и с вибрационна шлайф машина.

Полиращата паста е защитен продукт, представляващ вакса с восъчно полимерен състав и добавки. След нанасяне на ваксата върху мазилката, повърхността става устойчива на миене. Продуктът е
без мирис, нетоксичен, незапалим и е напълно безвреден за човека и околната среда.

Декоративен ефект

Различните начини на нанасяне на декоративния ефект придават различно звучене на крайното покритие.

Специфичният състав на мазилката позволява да се постигне както класически гланцова повърхност, така и матова или полуматова.

Крайният декоративен ефект на мазилката се характеризира с меки отблясъци на отразената от повърхността светлина.

Декоративен ефект – релефна мазилка
Дебелината на първоначално нанесения слой зависи от избраната вторична техника за декорация.
Релефът на декоративния ефект се определя от начина на движения на инструмента. Така се създава усещане за неповторимост на всяко помещение и мек кадифен ефект.
Състяряващ декоративен ефект се постига при допълнителна обработка с шкурка и нанасяне на интериорна боя.
Преди да е изсъхнал, слоят боя, се забърсва с мек парцал. Така се отнема част от оцветяването.

Декоративен ефект
За постигането на старинен декоративен ефект първоначалният слой трябва да е по-тънък.
Преди да изсъхне материалът се обработва с различни инструменти според желания краен ефект.

Когато мазилките се комбинират с останалите елементи на интерирония дизайн се получават уникални интериорни решения и ефекти, защото е почти невъзможно дадена мазилка да се направи и копира отново.