Как да направим сами водопровода в имота си

 Монтаж на водопровод - това е отговорна работа, и в същото време много интересна. Разбира се, можете да се обърнете към специалисти, но може да опитате да направите нещо със собствените си ръце, което е доста по-интересно а и спестявате средства. А освен това, ще придобиете опит, който в бъдеще време ще ви е от полза. Не прибързвайте а спокойно обмисляйте всяко действие, ако нещо не разбирате можете да ни попитате на тази страница по-долу.

Но нека да се захващаме за работа.
Предлагаме ви няколко точки как да си направите водопровода:

1. Изготвяне на план и схема на водопровода: Тази стъпка е една от най-важните. Правилно направена схема ще спомогне да се избегнат грешки и възможни проблеми, също така ще позволи да се изчисли сумата и разходите за материалите. Няма нужда да се отделя за плана твърде много време и усилия - най-важното е да се вземат под внимание всички детайли, без значение как ще ги начертаете на листа хартия.

Пример: За да се направи правилна и удобна схема за вашето ВиК в банята, кухната и т.н., вземете лист хартия и молив. Решете къде ще разположите санитарните тела - мивка, душ, пералня, съдомиална и др., като се съобразите с мястото на и техните размери. Има два вида смесители за мивки - смесител за стена и смесител монтиран на шкаф. При втория случай, водопроводните изводи се монтират на 55 - 60 см от пода.

Важно! - ако например днес искате да използвате банята /кухнятя/ само с мивка, душ и тоалетна, но ако имате намерение да инсталирате в бъдеще повече удобства (например перална машина, писоар или биде), сега е момента да се погрижите за това предварително, като оставите изводи затворени с тапи. Тази стъпка ще ви спаси от нови ремонти и изменения по водопроводната мрежа в бъдеще.

Много важно! Определете пътя на тръбите за топла и студена вода, като се стараете по възможност най-малко да се пресичат.

2. Определяне на материалите.
3. Демонтаж на старата водопроводна система /ако е необходимо/. При положение че, не се демонтира старата система или се прекарва нова такава - прокопаване на каналите от където ще минава водопроводните тръби.
4. Монтаж на новите водопроводни тръби. Ако размерите на банята и финансите позволяват, тръбите могат да се полагат и на стената /ако стената ще се обковава с гипсокартон/.

Освен закупуването на подходящите водопроводни полипропиленови тръби, монтажа изисква избор на подходящи части /фитинги/ - муфи, колена, дъги 45 гр., тройници, различни преходи от ПП към резба на цолаж, кранове, водомер или подмяна на такива и др. Погледнете на плана си и изчислете какви фитинги ще ви трябват по размер и вид. В началото на вашата водопроводна система е добре да има надежден кран от реномиран производител, който да е в състояние да работи добре за по-продължителен период от време в имота ви. Не забравяйте и за водомера, който според настоящата наредба може да се ползва за период от десет години. Ако искате да спестите пари за материали, ето нашия съвет в тази връзка:
Например, можете при изготвяне на плана да разположите санитарните прибори по възможност най близко до водомерния възел или най прекият път до тях. Надяваме се че, няма да имате проблеми с изготвяне на план схемата и така пристъпваме към следващата стъпка.

Избор на материали фитинги и тръби
Полипропиленовите тръби са с размер Ф 20, 25, 32 мм и т.н., и отговарят на 1/2, 3/4, 1 цол.
За да преминете от метална тръба към ПП-нова тръба ви е необходим преход - например: 1/2 женско /т.е с вътрешна резба/ към 20 ПП, ще ви трябват и кълчища.
ПП тръби освен по размер, биват за топла и студена вода с алуминиева вложка и без вложка. Разликата между тръбите за топла и студена вода е в тяхната дебелина на стената. Стената на тръбата за топла вода е по-дебела от тази на тръбата за студена вода. Има два вида тръби с алуминиеви вложки - такива които трябва преди спойката с поялника да се почисти от алуминия, но за целта трябва да си закупите "острилка" според размера на тръбите - за втория вид тръба с алум. вложка не е необходимо почистването с острилката, тръбите се лепят направо с поялника.

Инструменти за работа с полипропиленови тръби и фитинги
За нашата работа ще е необходим поялник за полипропилен, който може да бъде закупен от железариите и ножица за рязане на ПП тръбите. Не забравяйте рулетката и поне един тръбен ключ. Професионалните инструменти са скъпи, за това ви съветваме вземете си евтин поялник и ножица, те ще ви свършат добра работа. Към поялника има и стойка на който да го поставите за да работите по безопасно.

Работа с поялник за полипропиленови тръби
ВАЖНО! При работа с поялника. Подходяща работна температура на поялника е 250 градуса. Фитинга и тръбата за залепване се държат на поялника около 10 - 12 секунди за ф 20 мм. Ако ги нагрявате повече има вероятност при залепването да се сплескат и да стеснят отвора на тръбата или съвсем да го запушат!

Източник: http://www.vikpomosht.com

Монтаж на отоплителна инсталация

 Ако притежавате малка вила, където не се предвижда постоянно местопребиваване, не е необходимо някакво по-специално отопление. Достатъчно е да си закупите една малка камина или прилична печка, те ще подгреят стаята в прохладните месеци. Но ако притежавате къща на няколко етажа или едноетажна с голяма площ, то единствения начин да ви е топло зимата е монтаж на отоплителна инсталация или както е популярно-парно.

Видове отоплителни котли

За затопляне на домовете се използват традиционните печки, водно, електрическо или въздушно отопление. За неголям по площ едноетажен дом е напълно достатъчно да си закупите хубава печка на дърва и въглища. Но често отоплявайки се по този начин, разхода на гориво е да не е никак малък, особено ако съседните помещения не се отопляват. Затоплянето на помещението става бавно, неравномерно, при загасване на печката, температурата  бързо спада. Поради тези и други причини, болшенството от частни домове имат изградено някакво локално парно. Котелът се явява най-важния елемент от такава отоплителна инсталация. 

Съществуват няколко типа котли.

  Газовите котли са популярни със своето удобство на експлоатация. За съжаление не всички градове и села са газифицирани, още повече села, заради това тази система е неприложима на всякъде.

  Нафтовите котли почти не се употребяват вече, за разлика от близкото минало, когато наред с мазутните котли, се използваха масово. Причините са разбираеми, цената на нафтата е непоносимо висока. Иначе тези котли също са достатъчно опростени в употребата си и може да се задава темпертура на топлоносителя, която котелът да поддържа. Съхранението на течното гориво също не изисква, кой знае какви предохранителни мерки. Този вид отопление е несравнимо по-чист от това с въглища и дърва, но както казахме вече, високата цена го направи практически неизползваемо.

Газовите и нафтови котли са удобни с това, че отоплителната инсталация с тях е автоматизирана и не изисква намеса на потребителя при зададена температура.

Това е тяхното главно преимущество.

Съвет! Инсталирайте котли с комбиниран източник на гориво. Такава отоплителна инсталация ще ви позволи да използвате предимствата на даден източник на топлина, а и не на последно място, да изчаквате по-добри цени на дадено гориво, използвайки другото.

  Стойността на монтажа на системата за локално парно с каквото и да е отоплително оборудване, зависи от площта на дома, от сложността на монтажните работи и самият клас и цена на избраното монтирано оборудване.

Трябва да бъдем готови за това, че системата на локално парно и горещо водоснабдяване, е една от най-скъпите инженерни  инсталации. Цените варират в зависимост от избраното оборудване, радиатори, тип тръби, котел, срокове и др.

  Най-съвършенната система за отопление се счита електрическото. Никакви неестетични котелни, никаква прах и неприятни миризми, удобство и простота на използването. Съществения недостатък е един- цената е висока.

Икономията при произвеждането на "топло", налага използването на печки и котли.

  Удобни и прости за използване са котлите на твърди горива. Те се явяват едни от най-популярните източници на топлина, притежават високо кпд и не зависят от газоснабдяването. Избора на котел зависи на първо място от типа енергоносител, от типа на системата за отопление и от вида тръби.

След като са направени разчетите, избран е котелът, може дая се пристъпи към монтажа на системата. Разбира се, ако вие притежавате навици и опит в машиностроенето, може да икономисате, изпълнявайки отоплителната инсталация със свои ръце, но по-добре е все пак да се обърнете към специалистите. Те ще направят необходимото проучване и сметки и ще монтират отоплителната система в кратки срокове и професионално. Това ще ви спести нерви и грешки при монтажа.

  Монтажа на отоплителната система може да бъде изпълнена по няколко начина.

На първо място, това зависи от материала, от който е изпълнена къщата. Дървеният  и тухлен дом имат доста различни коефициенти на топлопреминаване и това трябва да се отчете при проектирането на инсталацията. Трябва да се вземе в пред вид площта на отделните помещения, брой етажи, стаи, прозорци, височина на стените, предверия, бани и тоалетни, а и не на последно място, желаната температура от собствениците, която трябва да се поддържа.

Затворена отоплителна система

Най-разпространената отоплителна система се явява затворената водна. Като правило източник на топлина се явява котел или камина с водна риза, където се загрява топлоносителя-вода. Схемата на такъв тип отопление е доволно проста-

котел или камина с водна риза, тръбна разводка, отоплителни тела (батерии) , спирателна арматура, разширителен съд-затворен, мембранен.

При използване на такава система с принудителна циркулация на водата, температурата може да се регулира- тази ситема е много ефективна и рационална, радиаторите се загряват бързо, топлинните загуби са малко.

Спрямо гравитачното отопление, тук предимствата са очевидни.

Източник: https://sites.google.com/site/otoplenie42/home